КРАТКА ИСТОРИЯ НА ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА МАХАРИШИ ЕФЕКТА

През 1960 г. Махариши предсказва, че един процент от населението практикуващо техниката на Трансценденталната Медитация ще произведе измерими подобрения в качеството на живот за цялото население. Този феномен е забелязан за първи път през 1974 г. и е докладван в публикация през 1976 г. Тук откритието било, че когато 1% от общността практукувала програмата по Трансцендентална Медитация, степента на престъпленията намалявала средно с 16%. По това време явлението е било наречено Махариши Ефект. Значението на този термин беше разширено по-късно, за да покрие влиянието генерирано от груповата практика на ТМ-Сидхи програмата. Като цяло Махариши Ефекта може да бъде определен като влиянието на кохерентност и позитивност в обществената и природната околна среда, генерирано от практиката на ТМ и ТМ-Сидхи програмата.

Махариши въвежда ТМ-Сидхи програмата, включително йогическото летене, през 1976 г. Наблюденията показват, че груповата практика на тази програма е била особено ползотворна. На основата на аналогии на физични системи, учените преценили, че кохерентността генерирана от груповата програма на ТМ-Сидхи програмата трябва да е пропорционална на корен квадратен от броя на участниците. Имайки предвид откритието за ефекта от единия процент, беше предсказано, че група с размер корен квадратен от 1% от населението ще има измеримо влияние върху качеството на живот на населението. Например група от 200 участници в ТМ-Сидхи програмата заедно в град от 4 милиона души (100х200х200) ще бъде достатъчна, за да произведе измеримо влияние върху целия град; група от 1600 в САЩ ще повлияе 256 милиона (100х1600х1600) души, т.е. цялото население на САЩ; и група от 7 000 ще повлияе 4.9 милиарда (100х7000х7000) души, населението на света по това време.

ТМ-Сидхи програмата е била практикувана в големи групи на няколко пъти през следващото десетилетие и първите статистически анализи на ефектите са били публикувани през 1987 г. Те показаха намаление с около 11% на престъпленията свързани с насилие във Вашингтон, на всички видове престъпления в град Манила и всички видове престъпления на територията на Делхи. Стойностите на р (възможността наблюдаваните промени да се дължат на случайност) на тези три ефекта бяха 0.01, 0.005 и 0.001, които са отлични за резултатите на социалната наука.

Последващите изследвания потвърдиха същетсвуването и универсалността на Махариши Ефекта. Стана възможно да се заложат предварително прогнози пред полицията и кмета на града и тогава да се създаде ефекта. Това беше подложено на тест под внимателното наблюдение на изявени членове от назначена наблюдателна комисия през 1993 г. във Вашингтон. Максималното намаление на насилствените престъпления беше 23.3%. Статистическата вероятност този резултат да отразява случайни вариации в равнището на престъпленията беше по-малка от 2 на 1 милиард (р < 0.000000002).

Не е за учудване, имайки предвид, че теорията и явлението са толкова нови за модерната наука, че методологията на изследването се подлага на щателен анализ от рецензионните комисии на научните списания, преди да бъде приета за публикация статия върху Махариши Ефекта. В резултат на това изследването на този ефект се е превърнал в бисер на обществената наука, не само заради своята значимост, но и заради качеството на своята методология.